Как фотограф на AP заснема изпълнена с напрежение сцена в Мексико-САЩ. Граница

Фотографът на AP Грегъри Бул снима границата сред Съединени американски щати и Мексико повече от 30 години.

В тази мразовита февруарска нощ неговата цел беше да покаже неотложността на обстановката за друга група мъже, опитващи се да преминат в Америка.

Ето по какъв начин той направи това неизмеримо изображение.

Защо тази фотография?

Пристигайки в планинския граничен регион покрай Джакумба Хот Спрингс, Калифорния, незабавно стана ясно, че обстановката е ужасна: към двеста души седяха скупчени против проливния дъжд и студено ветрове, зле готови за наближаващата нощ и още по-ниски температури. Имаше групово безпокойствие, същински боязън какво ще им донесат идващите 24 часа, откакто преминат в Съединените щати от Мексико.

Когато групи от дами и деца бяха отделени от мъжете и водени от сътрудници на граничния патрул на Съединени американски щати към микробуси, с цел да стартират обработката им в оборудванията, оставените започнаха да наподобяват още по-неспокойни. Притеснени, че ще би трябвало да прекарат нощта в тази студена планина, мнозина претърсиха боклука и оставените предмети, с цел да се предпазят от стихиите.

Исках да намеря метод да покажа приближаващата мрачевина, мъжете, обхванати от терена, и повода, заради която не могат просто да си тръгнат и да намерят някъде на по-топло място. Автомобил на граничен патрул беше с включени червени и сини мигащи светлини и аз се пробвах да намеря фрагментите, когато бяха окъпани в алено, което придаваше необходимост на сцената. Надявах се да покажа както Граничния патрул, по този начин и мъжете и някакво чувство за началото на свечеряването, всичко това в един кадър.

Видях сътрудника на граничния патрул да подвига ръка, с цел да насочи групата мъже да чакат там, само че не бях сигурен, че имам кадър, където ръката му е разчистила планинския било откъм гърба, до момента в който не се върнах при компютъра си.

Как направих тази фотография

Вече бях снимал тази линия от мъже и този сътрудник на Гранична полиция и знаех, че той понякога ще вдигне ръка, с цел да покаже ясно, че ги желае да очаквам там.

В момента, в нашия регион на границата, виждаме групи от хора от цялостен ​​свят да пресичат, тъй че сътрудниците не могат да разчитат прекалено много на говоримия език. В тази група имаше мъже от Китай, Индия, Бангладеш, Еквадор, Колумбия и други.

И по този начин, аз просто станах по-ниско от сътрудника, до него, и се пробвах да засека алените светлини, пръскащи се над групата мъже с неговите жестове. Вятърът виеше и пръстите ми съвсем бяха изтръпнали от съвсем смразяващия дъжд и вятър, тъй че не посмях да ревизира дали имам рамката, защото в този миг не можех да манипулирам доста добре бутоните на камерата – Трябваше да изчакам, до момента в който се върна до компютъра си.

Просто продължих, надявайки се, че постоянството ми ще понижи междинните стойности против мен, с цел да накарам всичко да се подреди.

Защо фотографията работи

Мисля каквото си мисля като множеството във фотографията, е методът, по който една фотография може да намекне за нещо, без да се пробва да го изясни от А до Я. Най-добрите фотоси от време на време оставят у фена въпрос без отговор или просто възприятие. Докато видеото и текстът в публицистиката постоянно играят жизненоважната роля да сплотяват комплицирани проблеми в съответно значение, фотосите постоянно загатват за чувството за място или обстановка.

Чувствах, че тази фотография е моят опит да се докосна до огромни, комплицирани проблеми на имиграцията и граничната сигурност посредством светлина, цвят и комбинация. Хареса ми широкообхватната дъга в средата на картината, разделяща светлото и тъмното, и аленото напръскване.

Покривам границата сред Съединените щати и Мексико от близо тридесет години, първо като щатен фотограф във вестника в Браунсвил, Тексас, и основно като фотограф на AP, основан както в Мексико, по този начин и в Съединени американски щати.

Ако съм почтен, бих споделил, че съм много несполучлив в основаването на фотография, която може да надвиши местоположението. Но понякога детайлите се събират за момент.